Катя се взираше в монитора и попиваше всяка дума, подобно на пустинно цвете капка дъжд. Да, това беше той. Мил, каращ я да се усмихва, гъделичкащ егото й, добродушен, будещ любопитство, интелигентен.  Разказваше историите си толкова майсторски, като че е била там, че го познава. Дори понякога да не бяха съществени, това нямаше значение, важно беше че той е пред монитора тя също. Любо беше всичко онова за което тя бе мечтала години! Така както ранна роса тръпнеше за първи слънчев лъч, така тръпнеше и тя да зърне неговите зелени очи. Дори и името му я караше да въздиша през 5 мин., асоциирайки го с думата любов. Неможеше да не е идеален както разказите му, както принцът в мечтите и...

Какъв ли е той? Дали чувства това което и аз? Мисли ли за мен ? Иска ли да види усмивката ми? А какво ли прави сега?  Това бяха въпросите които тя си задаваше ден след ден и така 3 месеца...

„ Искаш ли утре да вечеряме заедно?„ Катя остана безмълвна. „Ехо там ли си?” за пръв път тя незнаеше какво да му каже, нещо в нея се пречупи...през главата й минаха толкова много мисли... Дяволчето от лявата страна на рамото й каза: Да не си луда!.. Умът ли си загуби, ами ако е поредният чат психар? Ако иска само да се възползва от теб? Ако не те хареса?... тези и безброй други въпроси бяха заглушени от провикващото се ангелче на дясното й рамо.. Да! Да! Да! Покани те ;)))! Хайде, какво чакаш? Поредното изписано ехо от него ли? Приеми. Неможе той да не е чудният принц, ти го харесваш толкова много... За момент Катя се пренесе в друго измерение и без да се усети пръстите й изписаха на клавиатурата „Искам” , след като прочете отговора си установи, че е взела правилното решение и си отдъхна. И ето я отново усмивката й...

            Дойде дългоочакваната вечер... след цял ден прекаран в мисли. Как да направи своята коса. Как да се облече. Ето я готова 30 мин. по- рано.. Приличаше на момиче от корица на „Cosmopolitan”  Толкова беше красива, че цветята в домът й завиждаха... Всичко вървеше по план с най- новата и покупка от „Mango” ,обувки с тънък висок ток, лек грим тип естествен и устни за които дори и Andjelina мечтае. Беше божествена...

В уречения час, на уговореното място... Ето го и него.. с чаровна усмивка както тя си я представяше дни наред. Толкова елегантен и изтънчен. За секунди отмести поглед и чу отново гласа на дяволчето - Той е дебееееел... а след това и на  ангелчето - Не той е много дебееееел...

 

P. S Размерът има значение...

pone shte i ostanat unikalnite obuvki ot Sara Pen :)

Такива са нещата от живота.Няма идеални хора.С годините човек се премирява и започва да гледа на сърце, а не на лице

Ponqkoga ne samo van6niq vid e vajen....dori toi ne e ot tolkova golqmo zna4enie :) ina4e istoriikata e mn qka

Ми то няма нужда от коментар.. велико творение на един гениален ум.. това е най-мъдрата поука, която сам чела някога:"размерът има значение".. от подтекста може да разберем и мн. за самата авторка.. нали мише xax :)

Хубаво пишеш, ама очаквах по-различен край... Абе, няма да се лъжем - колкото и да казваме, че външният вид няма значение, не е съвсем така ;)

Оценям разказите по броя на усмивките, които се появяват на лицето ми докато ги чета...а този определено е с много усмивки...получава пчеличка! :)

ami taka kato ti 4eta istoriikata mi e mn poznata..daje mislq 4e poznavam glavniq geroi..no nqma zna4enie razmera e vajen! cunki:)

Точно края ми харесва , точно края , пиши , учи се !
Поздрави от един добър читател !

mai i az se doseshtam za glavniq geroi-ujasno mnogo prilicha na...ti si znaesh :) uspeh!no chat -sreshtite opredeleno kriqt mnogo iznenadi ...

hahahaha ko kat e debel ... ... moje pak da e bogat :DDDD

Бис!!! Предизвиквам те! Пиши!!!